EP194 – Смърт от скука [Vox Nihili със Стоян Ставру]

Ratio Podcast

В този епизод на серията Vox Nihili решихме да проведем експеримент: може ли да се говори за скуката, без да е скучно. Не е сигурно доколко успяхме, но във всички случаи намесихме обичайните заподозрени: Паскал, Чоран и Хайдегер. Към Стоян и Любо се присъединява Валентин Калинов, с когото обсъждат: — Как сКУКата е свързана с КУКувицата? — Как скуката разпъва времето „на кръст“? — Каква е разликата между психологическата и метафизическата скука? — Защо „да се отегчаваш означава да дъвчеш време така както се дъвче тютюн“ (Емил Чоран)? — Прави ли ни по-креативни скуката? — Може ли да наречем човека „скучаеща тръстика“ (по мотиви на Блез Паскал)? — Може ли скуката да се споделя в едно приятелство, като успешен брак или като форма на палиативна грижа? — Кой ни отне скуката? — Какво мисли Хайдегер за скуката? — Каква е връзката между скоростта и скуката? — Защо скуката е в сърцето на Реда и правото? — Може ли изкуството да ни спаси от скуката? Не се задоволихме нито с когнитивните, нито с онтологичните и дори с нормологичните интерпретации на скуката, а вместо това отрекохме всички забавления, които ни разсейват „на дребно“. Аскеза! Поговорихме си както за нашата нищета (като крехки и силно объркани същества), така и за обедния демон на акедията (религиозната меланхолия на изолиралия се в килията си монах). Завършихме с един цитат, при който с битието проговори на Любо с гласа на Вальо: „Всичко в живота е да умееш да скучаеш значимо.“ Емил Чоран „Сълзи и светци“ === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/194 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio: ratio.bg/support